Срокове ще текат само по 44 точно определени категории дела. Това реши окончателно Народното събрание с приемането на второ четене на промените на Закона за мерките и действията в извънредно положение, който още от самото му създаване предизвика тотален хаос и бурни страсти в пленарната зала.

 

Така, след над 10 часа дебат и около месец след обявяването на извънредното положение, депутатите в крайна сметка решиха, че в специалния закон е нужно да бъде упоменато по кои точно производства ще текат срокове, а именно:

 

Наказателни съдебни производства: делата по чл. 64 и чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 66 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 70 от Наказателно-процесуалния кодекс; по чл. 72 и чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс; разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс; разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 от Наказателно-процесуалния кодекс; делата по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс; по глава пета, раздел II от Закона за здравето; по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания за задържане или предаване на лица; по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство; по чл. 225, ал 6 от Наказателния кодекс; по чл. 326, ал 2 от Наказателния кодекс; по чл. 355 от Наказателния кодекс; делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс; процесуалните действия по реда на чл. 146, чл. 158, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс; по обжалване или протестиране на наказателни постановления издадени при или по повод извънредното положение, делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсторочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 от Наказателния кодекс.

 

Граждански и търговски съдебни производства: делата за упражняване на родителски права само относно привременни мерки; по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита; разрешения за теглене на суми от детски влогове; обезпечителните производства; делата за обезпечаване на доказателства; искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс; делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.

 

Административни съдебни производства: делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс; по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи; обезпечителните производства; делата за обезпечаване на доказателства; по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс; по Закона за обществените поръчки; по Закона за концесиите; по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост; по Изборния кодекс; по оспорване на актове за установяване на публични вземания; по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове; по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

Друга важна промяна, която бе записана в закона е, че в мярката, придобила популярност като „60:40“, държавата ще има малко повече участие, отколкото се предполагаше първоначално. По предложение на Йордан Цонев от ДПС държавата вече ще поема и дължимите осигурителни вноски на работника/служителя,освен 60% осигурителния му доход.

 

Променя се и глобата за неспазване на мерките в извънредно положение, която до момента бе 5000 лв. и създаде множество противоречия и откровено недоволство в общественото пространство. Санкцията вече ще е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата става от 2000 до 5000 лв.

 

Депутатите решиха още, че „до отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения или да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение“.

 

До отмяната на извънредното положение държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии, включително органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, може да провеждат заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат решения неприсъствено. За проведеното заседание се изготвя протокол. За неуредените въпроси се прилагат специалните закони и актовете по прилагането им.

 

Парламентът окончателно прие и текст на чл. 6 от Закона за мерките и действията в извънредно положение, с който се прие, че „до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“.