България официално въвежда частен мораториум върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, след като БНБ утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества.

 

По този начин бизнесът и гражданите, които редовно са обслужвали своите заеми, или са допуснали просрочие не повече от 90 дни към 1 март 2020 г., ще могат да поискат промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, но без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви. Всъщност изискването за редовно обслужване е единственото съществено условие. Срокът за подаване на молба от клиентите е до 22 юни 2020 година, а кредиторът трябва да вземе решение по нея най-късно до 30 юни.

 

Задълженията могат да се разсрочват за срок до шест месеца, който да изтича до 31 декември 2020 г. Клиентите обаче трябва да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения. Разсрочването обхваща всички видове кредити, като може да се отсрочи лихвата и главницата или само главницата. Кредитната ваканция обаче не обхваща компаниите за бързи кредити.

 

Предвиждат се три стандартизирани механизма, които ще се избират по взаимно съгласие между банките и клиентите. Според първият може да се отсрочат главницата и лихвата до шест месеца. Вторият вариант предвижда отсрочване само на главницата до края на тази година, а третият механизъм е приложим за револвиращи продукти. Банките могат да договарят с клиентите си и други индивидуални схеми на отсрочване или облекчения, различни от уредените според правилата на частния мораториум.

 

В такива случаи банките няма да могат да се възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум и следващ насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение.

 

Търговските банки, които ще прилагат мораториума, трябва да обявят публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин, за да се запознаят с тях клиентите.

 

БНБ предприе и други мерки за укрепване на финансовата система в очакваната криза. Част от тях, които не са публични, са насочени към подсигуряване функционирането на валутния борд. Други са насочени към укрепване на капиталовата база и ликвидността на търговските банки, и са на стойност 9,3 милиарда лева. Централната банка ще се погрижи също да намали чуждестранните експозиции на кредитните институции – потенциален проблем в държава, в която по-голямата част от банките са с чуждестранни собственици.